---

Ананас - Ananas comusus

Д-р Валерия Евтимова

Разпространение: Родината на ананаса е Южна Америка – преди всичко Бразилия и Парагвай. Расте в Индокитай и Япония. Култивиран е и в Средиземноморието.

Използваема част: Плодовете. Трябва да се предпочитат само зрели плодове, които се отличават с дъгово изпъкване на люспите.

Химичен състав : Ананасът губи до 60% от витамините си, когато е съхраняван в хладилник. В средните векове е наречен “кралски плод” и се четат суперлативи за него. Всъщност съдържанието му е подобно на повечето плодове.

Ананасът съдържа витамини, 16 минерала, микроелементи, както и протеолитичния (разпадащ белтъка) ензим бромелиан, който укрепва здравето по два начина:

1. Разрушава в червата гнилостните бактерии, както и паразитните червеи.
2. Разпада хранителните белтъци до аминокиселини, които през чревната стена успешно се резорбират в кръвния поток. Аминокиселините, в своето пътуване из лабиринтите на кръвоносните съдове, поемат като “товарни влакове” и многобройните елементи, като желязо, цинк или мед.

Лечебни свойства: Противовъзпалително, противоревматично, антикоагулантно и венотонично действие, антиспастично особено при дисменорея, противотумарна активност. Упражнява брохоспазмолитично действие.

Бромелианът е способен да прониква външно в кожата на тялото. Памуче, напоено със сок от ананас за 15-20 минути се поставя върху кожата на лицето и съдейства за избелване на старческите петна по кожата. Могат да се поставят и директно кубчета ананас върху зачервените места на кожата. Бромелинът е ензимен комплекс от три съставки, представляващи протеолитични ензими. Той възпира съсирването на кръвта и така стимулира цялото кръвообръщение. Това свойство понижава кръвното налягане и допринася за разграждането на отлаганията по вътрешните съдови стени, предпазва срещу артериосклероза. Бромелианът действа, освен това, и противовъзпалително, успокоява мускулите, спира локални мускулни спазми, както и менструални спазми, като блокира синтезата на простагландин Е2.

В старите справочници се споменава, че се препоръчва при всички състояния на слабост, особено тези, които са злоупотребили с любовта. Смятали го и за кардиотоник. Използван бил и като разхладително и температуропонижаващо.

Днес лабораториите доказаха, че плодът е с антибактериално и антивирусно действие и е лек естроген. Ананасът подпомага храносмилането като подобрява намаленото съдържание на стомашен сок. Този ефект също се дължи на бромелиана, но за съжаление той се разрушава при консервирането на плода. Пресният ананас трябва да се ограничава при язвена болест и гастрити с повишена киселинност.

Високото му съдържание на манган спомага за предодвратяване на остеопорозата и появата на костни фрактури.

Народната медицина го използва за общо тонизиране, при чернодробни и бъбречни болести, сърдечно-съдови смущения и при анемии. Препоръчва го и при функционални разтройства на нервната система, при смущения в съня, при кожни обриви и при лениви черва.

Индийската народна медицина употребява отвара от листата му като противоглистно средство.

Ананасът още обезводнява тялото и снижава телесното тегло, неутрализира отровите, понижава нивото на холестерина, засилва имунитета, лекува възпалени храносмилателни лигавици. Затова е подходящ при метаболитни затлъстявания, тромбофлебити и флеботромбози, постравматични и постоперативни състояния с възпалителни процеси. Дава се и при дисменорея (действа антиспастично) и при злокачествени новообразувания като усилва действието на химиотерапевтиците.

Противопоказания: Лечение с антикоагуланти.

Странични явления: Гадене, повръщане, диария, метрорагия.

Начин на употреба: Сок от ананас – в доза 250 мг 3 пъти на ден между храненията. Таблетките се употребяват 3 пъти по една на ден – преди ядене.

 

---

Ангелика - Angelica archangelica

Д-р Валерия Евтимова

Синоними: Лечебна пищялка.

Разпространение: Култивира се като кулинарен зеленчук. Расте по влажни и мочурливи места.

Използваема част: Корените по-рядко листата, стъблото и плодвете.

Химичен състав: Корените съдържат етерично масло, ангелицин, ангеликова и валерианова киселини, танини, восък и др.

Лечебни свства: Възбужда апетита, усилва стомашната секреция, подобрява чревната перисталтика, действа газогонно, като същевременно ускорява коликите. Оказва диуретичен ефект, спомага за отхрачване на бронхиалните секрети. Понижава плавно кръвното налягане. Прилага се при анорксия, хипацидитет, метеоризъм, бронхити, високо кръвно налягане, жлъчни дискинезии, краста, неврастения, безсъние и др.

Противопоказания: Язвена болест, улцерозен колит, хемороиди, камъни в жлъчни мехур.

Странични действия: Фотосенсибилизираща реакция.

Начин на употреба: 2 чаени лъжици ситно нарязани корени се запарват с 300 мл вряща вода. Престояват 4 часа. Пи се по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.

 

---

Овенът обича да гони целта и да побеждава (18.03 - 20.04)

Донка Димова

С него започва зодиака, кардинален и огнен знак, най-енергичният и импулсивен огнен знак. Управител е на пранетата Марс, която определя нападателен, буен и изключителен характер. Водач, ентусиаст, дързък, защитник на слабите, но понякога обича да се налага, избухва, нетактичен, егоист, не слуша съвети.

От везните, които му са противоположност може да научи такт за сътрудничество и за хармонията в човешките отношения.

В работата е деен, инициативен, издръжлив. Подходящи професии за него са: военен, политик, хирург, банкер и др.

Мъжете – Овен са за интригата и авантюрата, обичат тайните срещи и телефонни разговори.

Жените –Овен са артистки в живота, държат мъжа си под чехъл, темпераментни, на скандалджийки, необмислени авантюристки.

Любовта на Овена е от пръв поглед, буйна, огнена, страстна, но бързо угасва. В семейството – то трябва им повече внимание и нежност.

Подходящи за брак партньори са:Овен, Лъв и Стрелец. Може и с Телец, Близнаци, Водолей, Риби и Козирог.

Духовната цел на Овена е да разбере смисъла на безкористната любов.

От знака Овен се управляват главата, лицето, очите и мозъка. Затова и болестите са в това направление – главоболия, невралгии, неврози, виене на свят и т.н.

Щастливите символи от околния свят са:

Подходящата храна е млечна, месо, риба, домати, лук, картофи, плодове, овесени изделия, десерт с шоколад, бадеми със сметана, но в ограничени количества.

Подходящ растения са: тигров крем, чесън, глог, шипка, лимон, спанак, хмел, чушки, черен пипер, коприва, репичка, невен.

От животните: овен и агне.

Щастливи числа: 1, 5 и 9.

Благоприятни биоритми: седмични – във вторник, от месечните – август, от десетгодишните периоди -2. и 3. десетилетие.

Подходящи цветове: червено, черно и бяло.

От кристалите са добри тези с червен цвят: аместит, диамант, сардоникс, гранат, червен – яспис или индийски карнеол, червен корал и елмаз.

Елмазът е с чудодейни способности и сила за Овена, но само когато е придобит по честен път.

Рубинът за този знак е носител на щастие в любовта. Преписва му се магията да спира кръвотечение, да лекува рани, да спасява от епилепсия, да очиства въздуха, заразен с микроби на епидемични болести, да прогонва зли духове.

Свойството на камъка да потъмнява е сигнал, че неговият притежател е заплашен от нещо – от наводнение, мълния, отравяне и др.

От металите добре им действа желязото.

 

---

Генетична консултация

Д-р Валерия Евтимова

Натрупаните през последните години познания от изследванията в областта на молекулярната биология и медицинската генетика доведоха до бързо увеличение на диагностичните, терапевтичните и профилактични възможности при генетичните заболявания и малформации (скрининг, обхващане на хетерозиготите, пренатална диагностика, генно картиране, ДНК анализ на мутации т.н.).Въпреки че честотата на наследствените заболявания и малформациите, които се установяват още при раждането в абсолютни стойности, не се е повишила и остава 3%, относителният дял на засегнатите пациенти от детския кон тингент се е увеличил от 6% преди 50 години на 30%. Този процент при смъртните случаи в детската възраст е дори 40%. Основната причина е паралелното намаляване на броя на пациентите е екзогенно обусловени нарушения, и то предимно в неонаталния период.

Към тези многобройни промени се прибавят и качествени аспекти, преди всичко по-голяма продължителност на живота и подобрено качество на живота при пациенти с хередопатия или малформации, кото се обуславя от развитието на модерни, отчасти още пренатално използвани методи за лечение (вродени обменни нарушения, хемофилия, хирургическа корекция на аномалиите и т.н.).

Класификация: Въз основа на етиологията се разграничават 4 групи наследствени нарушения:

1. Моногенни болести: известни са над 3300 различни мутации, които се разпределят в зависимост от класически тип на унаследяване в автозомно-доминантни (1800), автозомно-рецисивни (1300) и Х-хромозомни (240);
2. Полигенни нарушения: дължат се на съвместно действие, от една страна, на многобройни, недоказуеми по отделно гени и, от друга страна, на обикновено също непознати фактори от околната среда (мултифкторна етиология с прагов ефект);
3. Хромозомни аномалии: отнася се за промени в нормалния брой на хромозомите (анеуплодия) или в тяхната структура;
4. Тератогенни аномалии: възникват следствие действието на екзогенни или ендогенни нокси по време на ембриогенезата.

Генетични анализи: Анализът на генетичните дефекти може да бъде извършен в 5 етапа:

• Клиничен фенотип : отнася се за дефиниция на определена малформация, заболяване или синдром, без типът на унаследяване да може точно да се определи. Тук на практика спадат всички полигенни аномалии.
• Доказване на типа на унаследяване : моногенни аномалии с неизвестна патогенеза, например невромускулни заболявания, офталмологични хередопатии и т.н.
• Патогенетична характиристика : моногенни аномалии с неизвестен първичен дефект, но (отчасти) позната патогенеза, например ренален инсипиден диабет, витамин- D резистентен рахит, цистиноза и др.
• Известен първичен дефект : например ензинопатии, хемоглобинопатии и т.н.
• Молекулярногенетичен анализ : разшифроване на последователността на базите и ДНК при мутация, например сърповидоклетъчна анемия.

При повечето генетични нарушения анализът се провежда на 1-ия и 2-ия етап, но частта на аномалиите, при които анализът се провежда на следващите етапи, бързо се увеличава.

Хетерогенност: Постоянно подобряваните възможности за анализ доказаха при почти всяко наследствено заболяване, приемано първоначално за единно, наличие на повече подформи. В зависимост от нивото на достигнати етап при нализа говорим за клиничногенетична хетерогенност (например различно унаследявани мускулни дистрофии, варианти на остеогенезис имперфекта и т.н), за биохимична хетерогенност (например различни типове гликогенози) или за молекулярна хетерогенност, т.е. за различни дефекти в един и същ генен продукт (например ензимни полиморфизми – Г6ФД, галактозо-1-фосфатилуридилтрансфераза и т.н). При последния вид хетерогенност различните мутации са обикновено в същия генен локус (алели) с възможност за двойна или compound хетерозиготност.

 

Характеристика на моногенния и на полигенния тип унаследяване

Моногенен тип на унаследяване – признаците на трите класически типа са следните:

1. Автозомно-доминантен тип на унаследяване (АД) :

•  унаследява се от единия болен родител при 50% от децата;

•  В двата пола еднакво често;

•  В повечето случаи променлива изразеност.

2. Автозомно-рецивно(АР) :

- Пренася се от двама здрави хетерозиготни родители върху 25% от децата;

- В двата пола еднакво често;

- Често кръвно родство.

3. Рецесивно, свързано с Х-хромозомата :

- Заболяват само индивиди от мъжки пол;

- Потомци на пациентите. Всички синове са здрави; всички дъщери са здрави хетерозиготни носителки

- Потомци на носителките; 50% от синовете са болни, 50% от дъщерите са носителки.

 

 

Пренатална диагностика

Пренаталната диагностика спада към превантативните мероприятия на перинаталната медицина. При това се обхващат вродени аномалии в ранната бременност и предодвратяване на заболявания на детето в късната бременност.

Пренатална диагностика на вродени аномалии

Изследване с ултразвук – фетусът може да се види още в ранна бременност като ехографски образ без опасност от странични усложнения. Така може да се направи оценка по отношение на анатомията, растежа, движението и количеството на околоплодната течност. Определени малформации в областта на главата, гърба и вътрешните органи, например в областта на бъбреците, могат да бъдат разпознати или да се подозират при абнормно количество околоплодна течност. Олигохидрамнион се причинява често от малформации на феталните бъбреци и в отводящите пикочни пътища. Полихидрамнион се получава при дефекти на невралната тръба или при малформации в хранопровода и стомашно-чревния тракт.

Изследване на околоплодната течност през ранна бременност- прави се през 16 седмица от бременността, за да се изключат вродени аномалии По това време обемът а околоплодната течност е около 200 ml . Необходимото количество за изследването е 15-20 ml и може посредством амниоцентеза да се вземе почти без риск. Тогава по правило околоплодната течност съдържа достатъчно фетални клетки, за да могат изследванията да бъдат достоверни. Амниоцентезата се прави под утразвуков контрол след локализация на фетуса и плацентата. Рискът от аборт като най-тежко фетално усложнение при трансабдоминална амниоцентеза е под 1%. Поради това амниоцентезата трябва да се прави, когато рискът от заболяване е под 1%.

Съвременните възможности на изследването на околоплодната течност за ранното установяване на вродени аномалии се състоят в:

• Хромозомен анализ : Препоръчва се като предварителна мярка при бъдещите майки над 35 години, при които рискът е над 1%.
• Определяне пола : То е важно при някои заболявания, свързани с пола, като хемофилия или при т.н. проглесивна мускулна дистрофия на Duchenne , при която момичетата не се засягат, но 50% от момчетата могат да заболеят.
• Определяне на метаболити и ензими в околоплодната течност , съответно в клетъчните култури: Те дават възможност за установяване на някои вродени обменни заболявания. Виж по-долу схемата.
• Определяне на алфа-фетопротеин в околоплодната течност: То позволява ранно установяване на отворени малформации, особено на централната нервна система, например аненцефалия или миеломенингоцеле. Алфа-фетопротеинът се образува главно от черния дроб на фетуса и преминава с урината в оклоплодната течност. При отворени малформации преминава повече алфафетопротеин през отворените места, което води до по-високи стойности в оклоплодната течност.

Индикации за изследване на околоплодната течност в ранна бременност:

•  Бременни над 35.

•  Фамилии с хромозомни аномалии.

•  Фамилни заболявания, свързани с пола.

•  Фамилни вродени обменни заболявания.

•  Фамилни отворени малформации.

•  Абнормна находка при изследване с ултразвук.

•  Концентрация на алф-фетопротеина в серума – над нормата.

•  Състояния след аборти и някои инфекции.

Обменни заболявания, които могат да се диагностицират пренатално.

Фетоскопия – извършва се при тежки заболявания, които не могат да бъдат установени посредством изследването на околоплодната течност или с ултразвукова дигностика, съществува възможност за използване на фетоскопия. Освен директния оглед на фетуса може да се направи изследване за заболявания, за чиято диагноза са необходими фетална кръв или кожна биопсия.

Фетоскопията се провежда след локализация на плацентата с ултразвук под локална анестезия. Най-благоприятния период е около 18-тата до 20-тата гестационна седмица. Рискът за аборт при фетоскопия е сега около 5%.

Биопсия на хорионните въси – с този материал могат да се диагностицират хромозомни аномалии и обменни нарушения още между 8-та и 12-та гестационна седмица. Аспирацията на материал от хорионните въси на плацентата става под ултразвуково наблюдение с трансцервикално вкаран катетър (през шийката на матката) или трансабдоминално (през корема) със специална игла. Биопсията на хорионните въси е свързана с по-голям риск за аборт и е по-голямо натоварване в сравнение с амниоцентезата.

Изследване на околоплодната течност през късната бременност – извършва се пренатална диагностика и индукция на белодробната зрелост: определяне на субстанции в околоплодната вода, произхождаща от фетуса, в определена степен може да се правят заключения за неговото развитие и зрялост. От белите дробове се образуват две субстанции – лецитин и сфигмомиелин. Част от тези вещества преминава с белодробната течност в околоплодната течност. Сувеличаването на белодробната зрялост количеството на лецитина става все по-голямо, а количеството на сфигмомиелина остава почти същото.

Зрелостта на белите дробове на фетуса може да се оцени още преди раждането въз основа на съотношението между лецитина и сфигмомиелина (Л/С коефициент). При данни на незрелост хиалинно-мембранната болест след раждането може да се предодврати чрез забавяне на термина на раждане или посредством пренатална медикаменозна индукция за узряване на белите дробове. Добър ефект има профилактиката на хиалинно-мембранната болест посредством даване на бетаметазон на майката.

Определянето на белодробната зрялост трябва да се прави особено при:

•  Неясен термин преди секцио или заплашващо преждевременно раждане или заплашващо преждевременно раждане.

•  Rh несъвместимост.

•  Гестоза или инсуфициенция на плацентата (недоразвита ).

•  Майка с диабет или с други заболявания, при които трябва да се планува преждевременно раждане.

Пренатална диагностика на хемолизата - при повишен титър на антитела в серума на бременната със съмнение за кръвногрупова несъвместимост (например Rh фактор) може пренатално да се прецени тежестта на хемолизата. Това стана посредством определянето на билирубиноидите в околоплодната течност с делта ензимен анализ. Изчерпателна оценка на хемолизата не може да се направи само въз основа на титъра на антителата в серума.

Оптималното време за раждането при тези рискови случаи се определя посредством паралелното провеждане на диагностиката на хемолизата и на белодробната зрялост.

 

---

Защо и е трудно на академичнатамедицина

Д-р Валерия Евтимова

 

Човек е свързан с Природата и цялата Вселена, той си има два дома. Единият е дом на материалните неща – той си има тяло, за което се грижи, вижда своите части и чрез светът на сетивата установява света около него и вътре в него, а нервната му система анализира и преработва информацията, за да реагира подходящо. Но с откриването теорията на относителността постепенно се разбра, че у човека има и протичащи жизнени енергии, които на всичкото отгоре си имат определена закономерност. В това отношение се заговори за енергийни закони на човешкото тяло, явно твърди установени неща, защото бяха разиграни твърде много експерименти в големите школи на света като Русия, Америка и др. А древните са ни оставили богата медицина, идваща от Азиатския континент – индуска, китайска, японска и т.н. И се разбра, че човекът се подчинява на определени закономерности не само в своя материализъм, но и енергиен аспект. Съвременният лекар се изправи пред призрачните вибрации на квантовото механично тяло, където зад всеки орган се крие квантов образ – зад механичното сърце, стои квантово сърце; зад мозъка се намира квантовия мозък и т.н. материята бе разбита от съвременните представи на физиците на много ситни частици кварките или квантите (10 мил или 100 мил пъти по-малки частици от атома). Или на това ниво на материята става енергийното превръщане – квантите стават енергийни трептения и обратното. Оказва се, че точно тук трябва да се действа, за да се лекува успешно човешкото тяло. За лекарят свикнал да разсъждава праволинейно, както и цялото му обучение протекло в този ред, това си беше чисто и просто стрес. Как да подходи, как да помогне на това ниво? Колко по-лесно му беше преди, прегледа болния без да се интересува от неговата сложна психическа всъщност, ако той реагира добре, констатира болната част от тялото, изпише рецепта и чака резултата след време, разчита предимно на лекарствата. А сега става сложно, това проникване на друго ниво на материята и енергията не се постига чрез лекарствата. И тогава се връща назад към опита на древните! Често клиничната практика изпреварва научните открития. Трябва да потърси, трябва да преброди онези древни пътища, за да открие в тях начинът, начините, чрез които да действа, за да постигне желания ефект. Така разбира, че човекът е една енергийно-информационно-обменна система – чрез дома на енергиите той се свързва с целия свят, с Космоса, дори с цялата Вселена. През целия си живот той остава свързан с Всемира чрез енергийната си пъпна връв. Ето това му е втория дом. Невидимите енергийни връзки го придържат към един цялостно завършен огромен механизъм - Вселена. Той е клетка от този колосален механизъм и като такава търпи обмен и оттук следва простата истина – енергийната информация идва първа и после настъпват промени в материята. А другата страшна истина е, че енергийните информационни потоци все повече се ускоряват и увеличават. Как да се справи с тази сложност? В европейски клиники се опитаха различни медитации, във Франция се заговори за триумфа на психоанализата и нейните възможности, в Америка си назначиха дори квартални психоаналитици и психотерапевти. Светът започна да мисли по-перспективно върху човешката същност. Подразбира се, че човешкият мозък е един голям генератор на енергия. Той на практика осъществява не само физическия контрол, но и има голям дял и в енергийните възможности, в контрола над тези енергии. Учените отдавна установиха, че ние живеем и разрешаваме сложните си житейски неудобства с 5% или до 10-15% ползване на мозъчни клетки (невроните) от цялата мозъчна субстанция. А какво се прави с останалите – почиват ли си те ? Може би интелигентното използване на невроните по време на медитация, когато съзнанието се разширява – надхвърля нормалните представи! Не става ли увеличаване на използването на повече неврони – сивите мозъчни клетки в кората, господарката на контрола , по време на медитации или други специални психотехники? И тогава се ражда хрумването кой ни е оставил точно това прагово включване на свръсъзнание, свъръхсензорика, толкова различни нива на комуникация с Всемира. Въпроси засега без отговор! Едни го наричат Бог, други – астрални проекции, трети Космически разум, четвърти – Природата, пети – Силата и още много други имена. Човек се нуждае и от спирално мислене, а не от праволинейно. Оказва се, че човек всъщност живее в няколко паралелни светове. Още един невероятен парадокс. Те биха могли да се използват също за лечение! Дийпак Чопра споменава за невидимите пердета около нас, в проникването на които не става обикновено. Има няколко нива на проникване споменават други интересни автори. Хипномедитативните програми ги разгръщат и невероятното е, че имат фантастичен бърз лечебен ефект 100%. Явно проникването в тези чисти полета помага, защото те не търпят патология, веднага корегират енергийните и други нередности. За това споменава и Шон, заявявайки, че с думите и мислите си ние преминаваме бързо в света на четвъртото измерение. Така Христос посочвайки на своите ученици, че само ако могат да виждат пълни и равни с жито земи, когато затворят очи, то ще стане истина, когато ги отворят. И те го виждат! Желанията се осъществяват! Това проникване в четвъртото измерение трябва да се контролира с ясни и точни желания, които да се повтарят многократно през деня. За това също се споменава от монахините в манастирите как помагат чрез молитви. Дънов подчертава – молете се, колкото пъти се сетите! Различни китайски лекари препоръчват да си пазиш дантиените (енергийни полета в човешкото тяло) точно чрез извършване на мисловни медитации, колкото пъти се сетиш през деня. Всъщност полетата са около нас или вътре в нас? Вероятно и двете!

Връщайки се отново в света на по-определи неща – човешкото лечение, схоластичната медицина подчертава, че за да излекуваме човека трябва да работим на 4 нива: на физично, енергийно, на астрално (духовно) и ментално (мисловно).

На физично ниво се лекуват болестите и организма като академичната медицина е най-силна. Тя е създала дълъг списък от медикаменти за основно и симптоматично лечение, използвайки растителни животински и синтетични продукти. Внедрени са дори модерни науки в това направление като молекулярна генетика за развиване на ваксинална профилактика, за специфично лечение на трудно лечими болести. Силата й особено проличава в спешната медицина, където тя използва и биологични продукти и редица реанимационни средства, с които спасява човешки живот.

На това първо ниво тялото може да получи още билки, храни и аромати, които могат да го лекуват. Но тяхното действие е с по-разширени възможности. Те прехвърлят действието си и на други нива. Например храната действа и чрез вида, цветовете и ароматите си на енергийно и духовно ниво, освен че попълва достатъчно химикални нужди в тялото.

На енергийно ниво се коригират енергийните баланси в организма. Тук се стъпва на знанията на древната азиатска (китайската и тибетска) медицина. Практически най-често се прилага зареждането на енергийните чакри или центрове или въздействия върху енергийните меридиани или канали чрез активация на биологично активни точки (БАТ). Много по-рядко се въздейства директно върху определени болни органи.

В това направление съществуват отлични техники и похвати: лечебни масажи, специален източен масаж, шиацу, зонова терапия, точков масаж, рефлексотерапия, иглотерапия, лазертерапия, електромагнитна стимулация, вакумтерапия и др.

На астрално ниво се лекува душата и нашите емоционални преживявания и претенции, желания. Съвременните учени смятат, че в настоящето човек мисли предимно на астрално ниво. Той има определени желания, които като ги осъществи е удовлетворен. Китайската медицина счита, че съществуването по продължително време на някои емоции предопределя развитието на болести. Така силният гняв и яд увреждат черния дроб и жлъчните пътища, мъката причинява заболявания на белите дробове, страхът уврежда бъбреците и пикочния мехур, много силните положителни или отрицателни емоции са причина за сърдечни страдания и т.н. За постигането на емоционално удволетворение в лечението се прилагат голям набор от психотехники – хипноза, медитация, хипномедитация, дианетика, автогенен тренинг, пътуване извън тялото, инкарцерация и много други. Проучването и осъзнаването на личността става чрез астрологията, нумерологията и психоанализите.

Старанието в това направление е да се прочисти съзнанието от претенциите на егото, съзнанието да се разшири, на базата на безвремие да се освободи от земните претенции, да получи освобождение, да се обединят двете мозъчни половини в едно уединение с Бог, да се решат проблемите на душевния смут, душата да се примири, за да изчезнат вътрешните борби, да се стигне до нирвана (душевна хармония).

На ментално ниво се лекуват и ориентират в необходимите направления нашите мисли, идеи. За това особена заслуга имат всички духовни и религиозни учения. Мисловните модели опират до съграждането на мъдростта, състраданието, помощта, идваща от Бог, както и други ментални параметри. Ето защо мисловното лечение не е изолирано. То е свързано с нашия богат емоционален свят, защото всяка мисъл се багри от емоция. В това отношение значение имат всички онези моменти на осъзнаване и реализация, които в крайна сметка помагат за хармонизиране на личността с Вселенските вибрациии настъпването на истинската ви личната свобода. Обикновено информацията се приема на стъпки или етапи, които разгъват постепенно потенциалните възможности на човека.

Редно е в това направление да спомена и съвременните концепции на някои окултни психолози и лекари, които откриват пред нас друга гледка. Те са разтълкували кое разболява човека, т.е. първопричината за болестите. Най-странният парадокс е двуполюсното мислене. Така както в нашето тяло в хармонизиране условията на планетата имаме по-често двуполюсни органи – две мозъчни половини, две ръце, два бели дроба, два крака, два бъбрека, два надбъбрека, два яйчника, два тестиса и т.н., така и двуполюсно мислене – черно и бяло, добро и зло, правилно и неправилно, светло и тъмно. Това двуполюсно мислене както ни разгъва интелекта, така хаби и много енергия и ни разболява. Нашите безкрайни колебания за най-дребните неща ни разболяват. За това в Библията се споменава за първородния грях – точно това се дължи на двуполюсното мислене. Авторите дават насоки как да преодолеем това. Само обединяването на двата полюса (+) и (-) води до единение с Бог. Така злато и доброто като две части на двуполюсността при това уединение злото престава да съществува. Препоръчително е заставането в средата между двата полюса и съзерцаването на нещата може да ви направи обективни, а изпълването с всемирна любов ви пречиства и помага да не се разболеете лошо, както и да се излекувате.

За правилното лечение е ясно, че само едно нещо не може да ви излекува. Използването на правилната комбинация, твърде индивидуална за всеки, ще помогне да преминете в зоната на здравето. Не забравяйте, че като отидете в природата не ви въздейства само слънцето или ароматите, а всички неща заедно – слънцето, тревата, ароматите, песента на птиците, румоленето на изворчето и др. Много хора се заблуждават , че приемането на една билка или една храна ще ги излекува. Нещата са по-сложни и за непросветения е трудно, той бързо ще загуби вяра и сили да се бори сам с болестта. Не ви препоръчвам самолечение. С някои неща можете да предодвратите появата на болестите и това са профилактични мерки – да премахнете вредните си навици като тютюнопушене, мълзелуване, да приемате и приготвяте подходяща за вас храна, да ходите в природата често, да не се преуморявате, да спортувате и т.н. Но щом се появи симптома или болестта опитайте се да разговаряте с тялото си - къде сгреших и какво трябва да променя? И потърсете помощ! Ще я получите там, където трябва. Всемирният разум ще ви ориентира, ще ви посочи пътя! Понякога имаме нужда от лутането, за да оценим после истината. Безкрайни са уроците на Вселената и щете нещете ще сте главните актьори, докато живеете в нея.