Въпроси на пациенти: Д-р Евтимова, бихте ли ми обяснили как става лечението с енергия на психичноболните. Ето моя син, например е болен от шизофрения от 5-6 години. Приятелката му го остави и той се затвори в къщи, започна да чува гласове и да я вижда навсякъде по къщи. Ходихме на психиатър, но лекарствата не помагат. Той ги спря и вече от години не ги пие. Моля помогнете.

Отговор на д-р Евтимова: Нищо не може да се сравни с всемирната любов. Тя като че ли се носи във въздуха щом отидете сред природата, в утринната роса, в чукането на кълвача, в песента на птиците, в шумоленето на листата на дърветатата, във всеки един отворен цвят на крайпътните растения, в румоленето на ручея. Ние сме като любопитни деца, които надничат иззад вратата на реалните приказки. Едва порастнали, ние трябва да се разделим с един учебен виртуален свят, който ни е подготвил за срещата с истинските неща. Всяко семе, всяка спора носи природния апогей на бъдещето цвете, растение. В животинският свят природата си има своите строги правила на чифтосването, съхраняване на бъдещия индивид в утробата на женската, за да се роди сравнително подготвотвен бъдещия индивид. При човека правилата на бозайника са спазени, но тук се появява и нещо по-висше като изживяване. На човека му е дадена физическа, химическа и духовна любов. Той, господарят на синята планета притежава не само разум, съграден от менталните му модели, но и живо оцветен от настроенията и чувствата му. Всемирната любов обаче надхвърля всичко това. Тя е благоприятно отношение към всичко живо и неживо, към хората, животните и растенията. Но това отношение е съпроводено с радост или с някаква вътрешна неосъзната наслада. Красивите пейзажи изпълняват подобна функция, изваяното и съвършеното предизвиква подобно усещане. Затова нашият мозък интерпретира действителността, ние се виждаме по-красиви от това, което сме, ние виждаме света с неговата цветна гама, дължащо се на пречупването на светлината, и това отново събужда наслаждения. Най-забележителното е, че природата ни обича естествено и постоянно, любовта, която изпълва нашата Вселена, може да ни лекува дори. Но вие трябва да й отворите пътя към сърцето ви. Всемирната любов е вложена в Душата ви още от зачеването ви. С времето се унасяме в ежедневните проблеми и забравяме за нея. Това е опит да се откъснем от природата, но не можем, защото се разболяваме. Тогава спирайки се с болестта, се осъзнаваме и отново се връщаме към майката природа и всемирната любов. Когато ученикът е готов, се явява и Учителят. А най-добрият учител е природата, после са гуру, които се ориентират към новото ви завръщане към света на естествените неща. Човек е роден с тази биопрограма за уидинение с целия свят и Космоса. Ние не можем да нарушим правилата. Ако се опитаме животът за известно време ни изхвърля извън борда на кораба, докато се вразумим. В това отношение ние не можем да сме напълно свободни. На нас ни влияят планетите, галактиките, звездите, Вселената и вселените.В този ред от зависимости ни остава много малко за свободната ни воля. И тя е само пет процента. Затова човек не може да си прави каквото иска докрай. На човека му се налага да опознае природните закони и да се съобразява с тях. Всяка биопрограма се ограничава от матриците – квантова, водна и ДНК. Изборът ни е направен преди зачеването ни. Затова животът на Земята е предупределен. Погледнете в очите на другия до вас и като че ли ще потънете в един непознат Космос, в една все още не напълно позната бездна. Но кой се вглежда толкова надълбоко? Повечето пъти опознаваме света повърхностно – характера на личността, поведението му, настроенията му и т.н. За онези дълбочини, скрити в нашето тяло, тепърва ще научаваме нещо по нещо. Имах един млад пациент на 25 г, в неговите очи направо зееше тази бездна. Той беше болен от шизофрения. Какво се отваряше в неговото съзнание, с какво от Космоса се свързваше той? Стадаше от различни мании за преследване, страхуваше се от някои хора, от органите на властта. Когато се излекува от това, разви силен слух и чуваше говора на различни хора доста надалеч. Това го изнервяше понякога, но се научи да го преодолява. Той споделяше, че едни хора говорели хубави неща, но други злословели и били лоши хора. Затваряше прозорците, за да не ги чува. Вероятно това е някакъв остатък от далечното минало, когато дедите ни са ловували и са имали доста развит слух. И сега през 21 век това качество на слуха не ни трябва, но след лечението с енерготерапия, са се освежили пластове в сънанието му, които са развили тази дарба. Хората имат много дарби и малко от тях се развиват. Друга моя пациентка на 40 г, студентка по медицина, също започнала да чува гласове и да има видения (халюцинации и илюзии) след едно изнасилване на 15 г. Години тя била зле, изолирана от хората, ходела на изпити и все я късали непрекъснато. Тя беше запустял случай, защото не беше лекувана, изпитваше омраза дори към родителите си и не искаше да ги вижда. Живееше изолирано в малко апартаментче в голям град и все четеше медицина. След проведеното лечение с енерготерапия, тя се оправи, илюзиите и халюцинациите изчезнаха, възвърна родителската обич и ходеше на село да ги вижда. Грижеше се за болния си баща съвсем съзнателно. Пое дори занимания да се разрешат въпроси за фамилни имоти. Наред със своето възстановяване, тя разви и чудна дарба да рисува, прави лечебни картини в свободното си време и старателно ги подрежда. Отначало в нейния поглед се откриваше бездната, а сега съзнанието й реагираше нормално на всичко в живота. Но се чувства една игривост и едно по-задълбочено наблюдение, след това извайва чудните си рисунки. Тя разви тази дарба, за да лекува с нея. Имах един странен пациент, който въпреки синия поглед, получаваше това изпразване на погледа и потъване и въпреки своите 35 г се изказваше по доста особен начин. Когато го хвалех, той се главозамайваше, а когато го критикувах той си признаваше, че се „разпадал на съставните си части”. Къде пътуваше неговото съзнание? Не ми беше ясно. Провокирах го няколко пъти, но не осъзнавах къде точно попада съзнанието му в такива мигове. Това изпразване на погледа и появата на бездната е един неприятен феномен, но сигурно показва, че пациентът е сериозно болен психически. Понякога се питах дали всичките тези хора се бяха отказали от любовта и затова така се разболяваха тежко. Всемирната любов ги лекува отново успешно. В тяхната Душа аз отдавах своята любов и това ги лекуваше. Някои духовни феномени са от особено значение за човешкото здраве. Духовното очистване и отваряне пътя към сърцето на всемирната любов ги лекуваше по-успешно от всякакви лекарства. Промяната, ето ключът на сигурното лечение. Може би затова ние трябва да уважаме духовното си израстване и развитие. Духовността най-много променя интелигентността, вложена във всичко. Тази интелигентност също нараства с извисяването на Духовността. А любовта е част от Духовността и затова тя участва най-активно в развитието на личността. Скоро една приятелка, твърде възбудена, ми разказа набързо за двумесечна връзка и мъжът я изоставил.. Едно макар и блудкаво разочарование я беше извело извън релси. Тя явно не беше добре отдавна, но сега беше в психокриза. Говореше бързо, не се хранеше, не спеше и когато я погледнах в шоколадовите й очи се изумих. Те също ми напомняха за бездната. Явно девойчето си имаше една психоза, която лекуваше с нетрадиционни методи. Оказа се, че друга нейна приятелка я водела сред природата и там мълчали с часове. Съзерцанието и насладите от красивите гледки са били лечебния първоизточник може би и за двете. Още като млад лекар бях забелязала, че пациенти преди да направят гърч, например при менингоенцефалит или друго мозъчно увреждане, имаха особен поглед. Той беше отклонен встрани и изпразнен, те като че ли не присъстваха в момента. Същото се случи и с едно по-голямо 12 годишно дете, което свалиха от Балкана. Неговият поглед като че ли отваряше врата към непозната бездна, отклонен встрани, той не се интересуваше кой го вози на леглото, какво говорят за него. Тогава бях много млад лекар и извиках завеждащия да го погледне. Но той или беше уморен или нямаше опит много с тези заболявания и ме отпрати да си вървя, защото е било „нищо особено”, една лека бронхитна находка и толкова. Но на сутринта, дежурният беше разстроен, защото час по-късно започнали серия от гърчове, които с нищо не могъл да спре и момчето починало. Завеждащият сведе глава, аз не повдигнах случая. Защо погледите на такива пациенти ми приличаха на отворена бездна? Не можех да си го обясня. Този поглед или предвещаваше мозъчна буря, ако имаше възпаление, или при други тежки психични заболявания пренасяха пациента в някаква друга Космическа реалност. Мозъкът беше изключил възможността да приема и предава информация, той работеше на някакви резервни честоти, такива, каквито се срещаха в Космоса. И какво можеше да бъде всичко това, освен едно или поредното квантово събитие, защото само то може да излекува болките на Душата и оттам психичното страдание. Затова енерготерапията може да лекува и Душата, и тялото. И това лечение е сигурно и трайно.