1. Бронхиалната астма изисква повече ухажване- Д-р Валерия Евтимова
2. Бронхиалната астма претенции за доминиране- Стефан Мандевски
3. Бяла върба - Salix alba - Д-р Валерия Евтимова
4. За стрелеца светът принадлежи на смелите(22.11 – 21. 12) - Донка Димова
5. „Сън с отворени очи" - Д-р Валерия Евтимова
6. Хранене при астма - Д-р Валерия Евтимова
7. Яжте и се любете- Д-р Валерия Евтимова
Бронхиалната астма изисква повече ухажване
Д-р Валерия Евтимова
Жена на 56 години с дългогодишна астма и емфизем на белите дробове дойде за помощ при мен. Тя се движеше трудно, задъхвайки се. Изкачваше стълбитге на 4-я етаж като почиваше на два пъти. Сърцето й се разтупкваше и щеше да изхвръкне от гърдите. След проведеното лечение с енерготерапия, лечебни масажи, акупресура, лечебно хранене, духовно и ментално лечение тя се преобрази. Астмата изчезна, походката стана гъвкава, изкачваше стълбите до 4-я етаж без да почива, тупаше с лекота и се чувстваше подмладена. Тя излъчваше здраве и жизненост.
Често срещано алергично заболяване, характеризиращо се с периодични пристъпи на обратимо запушване на дихателните пътища /бронхи в резултат на съкращението на разположените в стената им гладки мускули /бронхоспазъм/. Вследствие на този спазъм се получава оток на бронхиалната лигавица и усилена секреция. Проявите – хриптене и задух, могат да се предизвикат от голям брой алергени – на базата на сенсибилизация към тези алергени. При повторен контакт на човешкия организъм със същите алергени се получава реакция антиген – антитяло и се развива спазъм на бронхиолите и задръжка на гъст секрет в бронхите.
Алергените, които участват в появата на тази алергична реакция, са: външни / от околната среда/ и вътрешни /бактериални, хормонални и др./.
Астматичният пристъп – най-характерната проява на заболяването, може да продължи от няколко минути до часове. Най-накрая се появява кашлица с отделяне на храчка, след което пристъпът се успокоява. Пристъпите могат да се повтарят през различен интервал от време – всеки ден, по няколко пъти в денонощието, през няколко седмици и т.н. Не могат да се определят точно факторите, от които зависи тежестта и честотата им.
Астма може да се развие в различни периоди преди достигането на средна възраст. В детството тя се съчетава и с други алергични състояния, най-често сенна хрема и алергичен дерматит. Често и други членове на семейството имат подобни оплаквания. Това е екстринзик или атопична астма . При астма, възникваща в по-късна възраст, може да липсват данни за индивидуална или фамилна атопия. Това е интринзик или неатопична астма.
При едни астматици проявите се предизвикват от физически усилия, а други отбелязват като отключващи фактори животински косми, домашен прах или полени. Състоянието на много астматици се влошава в задимени и прашни условия. Рядко някои храни, главно млечни продукти, могат да предизмикат астматични прояви. Емоционалният стрес може да отключи пристъп, но не и да причини астма. Други фактори, които могат да предизвикат пристъп, са дихателни инфекции и аспиринът. Например бяха довели 4 годишно дете при мен с чести пристъпи на астма след прекарана по-тежко пневмония. То бе бледо и странеше от другите деца. Неговите задушавания така бяха стресирали майката и тя гледаше много уплашено. Недоверие и страх се четяха в очите й. След проведената енерготерапия, лечебни масажи, диетично хранене и психотерапия детето оздравя и вече 5 години след това не е получавало пристъп. Скоро срещнах майката, тя бе щастлива и доволна жена, синът й беше здрав и лошото беше забравено.
Факторите, предизвикващи астматичен пристъп, могат да се открият с помощта на кожни тестове и да се избягват. Много хора с екстринзик астма обаче реагират към няколко алергена, поради което кожните тестове невинаги отразяват точния причинител.
Степента на бронхоспазмът при астматици се преценява чрез измерване на форсирания експираторен обем с помощта на спирометър – изразява се с обема /в литри за минута/ издишан въздух при силно духане в специална тръба. Стойностите варират през различни периоди на деня, като е особено характерно ниското сутрешно ниво. По-сложни измервания на белодробната функция могат да се извършат в специализирани лаборатории за дихателни изследвания.
Добър контрол на астматичните прояви обикновено се постига чрез редовно приемане на лекарства под формата на инхалации и таблетки, но излекуване на заболяването с медикаменти обикновено не става.
Въпреки, че в повечето случаи астмата представлява леко заболяване, тя може да протече и под формата на тежък пристъп. Ако той не се повлияе от обичайното лечение, трябва спешно да се потърси медицинска помощ.
Пристъп на астма, продължаващ часове или дни без прекъсване въпреки приложеното лечение се обозначава като астматично състояние /статус/. При продължителния пристъп задухът се задълбочава, болният не може да лежи, чувства се по-добре седнал, с подпрени напред ръце. Лицето му може да посинее /цианоза/. Той е изтощен и обезводнен, тъй като диша през устата. Налягането в раздутите бели дробове, предизвикано от усилена работа на гръдните мускули, често пъти е достатъчно, за да разкъса стената им, при което в плевралната кухина навлиза въздух.
Лечението на астмата е сложно и строго индивидуално. Лекарства и билки, лечебни храни, както и повлияване върху емоционалния и психически свят могат в съчетание да я лекуват.
Бронхиалната астма претенции за доминиране
Стефан Мандевски
Като бронхиална астма се определя появяващ се на пристъпи задух с характерно свиркащо издишане. Налице е стеснение на малките бронхи и на бронхиолите, което със спазъм на гладката мускулатура може да предизвика възпалително дразнене на дихателните пътища и алергичен оток и секреция на лигавицата (Бройтигам).
Астматичният пристъп се изживява от пациента като животозастрашаващо задушаване, засегнатият се бори за въздух, диша пъхтейки, при което особено затруднено е издишането. У астматика различни кръгови проблеми са взаимно свързани, но въпреки близостта им по съдържание, ще ги разгледаме поотделно:
1.ВЗЕМАНЕ И ДАВАНЕ. Астматикът се опитва да вземе прекалено много. Той вдишва дълбоко – стига се до пренадуване на белия дроб и оттук – до спазъм при издишването. Ясно се вижда разтройството на равновесието. Противоположните полюси вземам и давам ткрябва да си съответстват, за да могат да влязат в ритъм. Законът на преобразуването съществува благодарение на вътрешното равновесие, а всяка свръхтежест прекъсва потока. Потокът на дъха у астматика се прекъсва тъкмо поради това, че той прекалено много мисли за вземането и с това се пресилва. Сега вече той не може да дава и поради това не може вече и да взема от това, което толкова много му се иска. При вдишването ние поемаме кислород, при издишването отделяме въглероден двуокис. Астматикът иска да задържи всичко и с това сам се трови, понеже вече не може да отдаде изразходваното. Това вземане без даване води буквално до чувството за задушаване.
Въпросът не е какво човек иска да има – било пари, слава, знания, мъдрост – вземането и даването да бъдат в равновесие, ако човек не иска да се задуши от взетото. Човек получава в такъв размер, в какъвто дава. Спре ли даването, прекъсва потокът и нищо повече няма да тече към него! Колко жалки са онези, които непременно искат да отнесат знанията си в гроба! Те страхливо пазят дребното, до което са могли да се доберат, и се лишават от изобилието, което очаква всекиго, който се е научил да предава нататък придобитото във видоизменена форма. Само да можеше човекът да схване, че за всекиго съществува свръхизобилие от всичко!
Ако някому нещо липсва, то е само защото той сам се е изолирал от него. Да вземем за пример астматика. Той се бори за…въздух, макар от него да има толкова много. Някои хора обаче все не могат достатъчно да си натъпчат гушата…
2.ЖЕЛАНИЕ ЗА САМОИЗОЛИРАНЕ
Астма може да се предизвика у всеки човек, ако го накарат да вдишва дразнещи газове, напр. амоняк. При определена концентрация се стига до рефлекторна защитна реакция чрез координация на положението на диафрагмата, констрикция на бронхите и слузоотделянето. Нарича се рефлекс на Кречмер. Тази рефлекторна проява е затваряне и заключване, за да не бъде допуснато нещо, което идва отвън, да влезе вътре. С амоняка обясних един целесъобразен, животоподдържащ рефлекс, който обаче у астматика е на значително по-ниска прагова концентрация. Той приема най-безвредните вещества от околната среда като животозастрашаващи и веднага се изолира от тях. Астмата най-често е тясно свързана с вид алергия. Астматичното стеснение има и много общо със страха. Желанието на астматика непрекъснато да се изолира се засилва, докато накрая достигне връхната си точка в смъртта. Смъртта е последната възможност да се затвори, да се заключи за живите, да се капсулира. (Човек много може да ядоса астматик, ако му каже, че неговата астма съвсем не е опасна за живота и че той никога няма да умре от нея, защото извънаредно много държи на това колко животозастрашаваща е болестта му.)
3. ПРЕТЕНЦИИ ЗА ДОМИНИРАНЕ И НЕЗНАЧИТЕЛНОСТ
Астматикът има големи претенции за доминиране, които обаче никога не признава и така те се изтласкват надолу в тялото, където отново излизат наяве с “надутостта” на астматика. Тази надутост недвусмислено изтъква неговата арогантност и претенции да властва, които той грижливо е изтрил от съзнанието си. Ако обаче астматикът се сблъска с нечии чужди претенции за власт и доминиране (законът на подражанието) ужасът му отива в белите дробове и говорът му секва. Той обаче не успява да издишва – изкарват му въздуха, задъхва се, зяпва.
Астматикът пуска в действие симптомите на своето заболяване, за да упражни власт върху заобикалящата среда. Домашните животни трябва да се махнат, всяка прашинка трябва да се изчисти, никой няма право да пуши и т.н.
Връхната точка на тези претенции намира израз в животозастрашаващи пристъпи, които се материализират тъкмо когато човек противопостави на астматика собствените си претенции за власт.
Поразително впечатление прави докъде един болен може сам да си навреди, само и само да властва. В психотерапията често един пристъп е последното спасение, когато човек стигне твърде близо до истината.
Явна е и двойствеността на такова неосъзнато изживяно доминиране. С постоянно възобновяваните претенции да властва, с все по-натрапчивото пъчене на гърди и надуване пропорционално нараства и противоположният полюс – немощ и чувство за незначителност и безпомощност.
След по-продължително боледуване се стига до бъчковидно разширение и втвърдяване на гръдния кош – със съвсем малък дихателен обем, защото му липсва еластичност. По- ясно конфликтът не би могъл да се соматизира: претенция и реалност.
В пъченето на гърди има и голяма доза агресивност. Астматикът никога не се научава адекватно да артикулира на говорно ниво агресивността си. Иска му се да намери отдушник, има чувството, че просто ще се пръстне, но всяка възможност адекватно да артикулира агресивността си викайки и ругаейки си остава затворена в дробовете му. Така тези агресивни прояви се задържат на физическо ниво и излизат на бял свят под формата на кашлица и храчки. Да си припомним изрази като кипя, задушавам се, задъхвам се от яд, плюя на нещо; задавям се от злоба.
Агресията се проявява и в алергичната компонента.
4.ОТБРАНА СРЕЩУ ТЪМНИТЕ СТРАНИ НА ЖИВОТА.
Астматикът обича чистото, спретнатото, ясното, стерилното и избягва тъмното, дълбокото, земното, което най-ясно проличава в избора на алергени. Иска му се да се засели някъде горе, за да не влиза в съприкосновение с долния полюс. Той е човек, който по-скоро дава превес на главата. Сексуалността, която принадлежи към долния полюс, астматикът изтласква нагоре в гърдите, поради което там се стига до увеличено слюноотделяне – процес, който всъщност би трябвало да е запазен за половите органи. Астматикът пренася тази (прекалено високо) произвеждана слуз през устата навън – решение, чиято оригиналност веднага става ясна на онзи, който вижда съответствие между гениталии и уста.
Астматикът копнее за чист въздух. Той пхредпочита да живее във високите планини (“климатична терапия”) – ясно проличава неговата претенция да доминира. Той живее в сферата, където “въздухът е още чист”, изкачил се е от дълбините на инстинктите горе в планината, където животът се е свел до минерална чистота. Тук астматикът изживява своя постоянен стремеж за полет във висините, междувременно научно подсигурен от усърдни климатолози. Друго място за лечение е морето с неговия солен въздух. Символиката и тук е същата: солта е символ на пустинята, символ на минералното, символ на безжизненото. Това е сферата, към която астматикът се стреми, защото се страхува от виталността.
Астматикът е човек, който копнее за любов – той иска да получава любов, затова и вдишва толкова много. Той обаче не може да дава любов – издишването му е затруднено.
Д-р Валерия Евтимова
Разпространение: Расте край реките по влажни и песъчливи места, из храсталаците в цялата страна.
Използваема част: Кората.
Химичен състав: 5-8% салицин, който се хидролизира до салигенин, който пък се окислява до салицилова киселина. Налице са още няколко фенолни гликозиди, танини, оксалати, флавоноиди и др.
Лечебни свойства: Върбата се нарича още „естествен аспирин”. Както този известен медикамент, тя притежава противоболково, антипиретично („свалящо” повишената температура), противовъзпалително и антитромбозно (срещу съсиреци по съдовете) действие. Но даже в дози от 2-3 супени лъжици за дневния чай тя не дава странични явления на аспирина – явно съдържанието на други, съпътстващи вещества, е мъдра природна политика. Въпреки, че основно се използват корите, могат да послужат и листата – в малко по-големи количества. На практика вършат работа всички растящи у нас видове върба. Водно-спиртните извлеци от кората на бялата бреза упражняват противовирусно действие. Кората на върбата увеличава жлъчната секреция, намалява пикочната киселина и облекчава ревматичните болки.
Прилага се при ревматични болки, подагра, грип, жлъчно-каменна болест, дискинезии, диарии, циреи, гингивити, бяло течение, полова превъзбуда.
В Баховото цветолечение се прилага при чувства на негодувание, „горчивина”, самосъжаление, подозрителност и завист, склонност да се обвиняват другите за своето състояние.
За стрелеца светът принадлежи на смелите (22.11 – 21. 12)
Донка Димова
Девети знак на зодиака, подвижен и огнен, преобразува енергия, за да изследва живота, един жизнерадостен знак, който носи приключение и действена романтика. Той означава любов и награда. Заедно с Лъв и Везни е от най-щастливите знаци. Негов управител е Юпитер, който му носи импулсивен, открит и дръзновен характер. Силата му е в самообладанието и невъзмутимостта пред лицето на противника, а слабостта му е в желанието да демонстрира прекалена независимост, стремежът му към див бунт и несигурни авантюри, както и постоянното страдание от недостатъчното му духовно развитие. Като оптимист вижда най-хубавото у хората, ентусиаст е, обезоръжаващо щастлив, стимулиращ, безгрижен, чувствителен. Понякога обича да спори, не го свърта на едно място, критичен към непризнаващите таланта му, комарджия, склонен да получава, безотговорен, не обича да се ангажира, нетактичен, мека душа.
Близнаците са му противоположния знак и от тях може да научи да обръща внимание и на малките неща в живота и да решава проблемите си по-отговорно.
Духовна цел е да се научи да използва таланта си, за да направлява другите.
В работата мъжът е вдъхновен, динамичен, а жената щом е ядосана лесно напуска професията и мъжа си. Може да бъде журналист, спортист, държавник, живописец, археолог, писател, пътеписец. Най-добре се чувства с рисковете и пътуванията.
На стрелеца му е необходим добър и разумен съветник на ниво финанси, за да сложи нещо настрана, склонен към прахосничество.
За мъжа-Стрелец е характерно неговата възприемчивост и неотслабващ инстинкт към забавления. Той може да бъде прекрасен любовник и приятел.
Стрелецът се влюбва силно, буйно, внезапно, но без трайност и дълбочина, защото обича свободата и живота. В това отношение е честен, нищо не обещава. Сключи ли брак обаче се укротява и прави щастлив партньора си.
Подходящи съюзи има с Овен и Лъв.
Знакът управлява ханша и бедрата на човешкото тяло. Болестите се отнасят да жлъчката и черния дроб.
Щастливи символи от околния свят са:
Храната да е разнообразна, но в малки количества, риба, шаран, пъстърва, месо, макарони, зеленчуци, плодове. Препоръчва му се топла и студена храна.
Растенията: дъб, смокиня, виолетка, шибой, карамфил, мак, кестен, канела, маточина, боровинка, глухарче, домат.
От животните му хармонизира коня и кучето.
Щастливото им число е 7.
Благоприятни седмични биоритми имат в четвъртък, от сезоните – есента, 10-годишните периоди не са от значение.
Благоприятни цветове са: наситеновиолетов, синьо, царскосиньо, пурпурно, бяло.
От кристалите им подхождат камъните с червен, зелен и смесен цвят като рубинът, туркоазът, пурпурният аметист и гранат.
Аметистът в древността са го използвали като амулет с най-голяма сила. Получил името си от прекрасната нимфа Аметис в Гърция и помагал при лова в спортните игри и в любовта. Виолетовият камък може да избледнее под продължителното въздействие на слънцето. Смятали го също за камък, свободен от опиянение, наричан още камъкът на Бакхус и епископски камък, давали го при посвещението им в сан, кардиналите пък получавали пръстен с аметист. Като амулет предпазва от пиянство, наркомания и всякаква друга невъздържаност. Поставен под възглавницата той изпраща щастливи сънища.
Д-р Валерия Евтимова
Тишината наоколо е подтискаща. Вие сте в нея и тя е във вас. Вие затваряте очи и изведнъж във вас потича животът ви като на филмова лента – безспирен поток, който се опитвате да спрете, но напразно. Тогава се сещате, че не трябва да насилвате нещата, просто ги освобождавате от вас, като си казвате: „Нека всичко, което ме притеснява да е свободно от мен и да се разтвори в Космическите измерения. Аз съм свободен и то е свободно.” Тогава нещо от вас се отдръпва и вие чувствате една лекота и проясняване на вашето съзнание, като че ли се раздухват тежките облаци в мислите ви, постепенно... потокът от мисли се разкъсва...на места се появяват чисти светли полета, в които започват да се усещат светлини или звездички...и после се появява нищото...Това ли е Абсолюта? Избухват куп въпроси във вашето съзнание...и вие сте като че ли извън себе си, вие сте на прага на едно предверие, а към вас се устремява много силна светлина, тунел от светлина...много светлина...силна и искряща...Потокът на времето и пространството се сливат и вие се понасяте леки и ефирни по светлинния тунел. Сега вие усещате ведрост, тялото и лицето ви сияят, за първи път се оставят на ритъма на естествените космически честоти в огромния необятен простор. За първи път душата усеща, че е свободна. Тя не притежава нищо, тя не притежава никого, Господ Бог се грижи за нейните нужди. Тя е напълно свободна. В този тунел вие загубвате материалното и ставате чиста светлина – волна и трептяща, изпълнена с нови усещания. Вие сте разчупили ограниченията на собствените си граници, вие сте надскочили претенциите на собственото си его, вие сте преминали в едно специално състояние на космическо пътуване, където нямате граници, господар и желания. Това сливане с чистите космически полета ражда една безкрайна, една постоянна радост, вие вървите по пътя на светлината...вие се носите леки като перце, вие ставате много спокойни и уравновесени, вие сте чистата светлина...светлина...светлина.
Сега вие се отпускате в това специално състояние без мисли, за да усетите ефира и лекотата, която е вътре във вас и около вас..........
Сега вие от това разтворено състояние постепенно преминавате отново в тунела, за да се върнете в мястото и часа, където живеете. 1 – прояснявате съзнанието, 2 – денят ще бъде чист и щастлив, 3 – прояснявате още повече съзнанието, 4 – събудете се, 5 – отворете очи и свийте юмруци и лактите!
Тази психотехника предопределя освобождаването от претенциите на Егото, една макар и за кратко смърт на Егото, едно доближаване до други измерения на съществуване, твърде непознати на човека. Тук ние опираме до търсенето и стимулирането на онзи вътрешен задрямал заряд на квантовите сили, чийто събуждане ражда едно ново квантово избухване, променящо нашата същност в посока корекция, освобождаване на потискани и зациклени импулси в подсъзнанието, очистване на първопричината на болестите. В този специален сън с отворени очи, вие се променяте като едновременно живеете в няколко измерения – в света на земното и в света на духа. Вие давате квантов израз на своите дремещи сили, събуждайки ги и подтиквайки ги към дествие. Всъщност вие на практика се изграждате в нова същност на нов уровен се уравновесяват вашият локален и нелокален интелект. Така извършвайки сери от подобни пътувания на душата, вие се връщате отнво към зоната на здравето. Това е и специално пътуване вътре във вас, защото вие самите сте част от огромния Космос, една невероятна сила, която не само ви преражда, но и прехвърля мост към устойчивите и импулсни струи на живота.
Д-р Валерия Евтимова
1. В справочник от 1550 г пр.н.е. - се сочат смокини, грозде, хвойна, вино, бира, които се вземат при заболяването.
2. От чаените листа е извлечен Teophyllin (в 1888 г), лекарство за отпускане на астматичните пристъпи.
3. Древногръцките и римските лекари са използвали пикантните храни при лечението на астмата - чесън, пипер, канела, оцет.
4. В средновековието в здравен трактат се сочат сладководна риба, копър, магданоз, мента, кресон, сминдух, репички, смокини, дюли, стафиди, вино и овесена каша като лечебни средства при заболяването.
5. Днес от съвременните лаборатирии се разбра, че най-подходяща е храна с антивъзпалителни качества и много антиоксиданти: лук, чесън, риба, плодове и зеленчуци, особено богати на вит С.
Или най-простата хранително-лечебна формула е да победим астмата с морска риба, чесън и лют пипер.
Какво да избягвате - животинските и растителни мазнини от типа омега-6 мастни киселини като царевичното, шафрановото и слънчогледовото масло - те допринасят за развитието на възпалението.
В случай на спешна ситуация, можете да използвате кафе, за да облекчите астматичния пристъп. Ако кафето не ви причинява каквито и да било странични реакции, може да пиете 1-3 чаши дневно.
Д-р Валерия Евтимова
Яжте на вечеря зачервени, с хрускаща коричка картофки. Не опровергавам, че са вкусни. Но какво става 15 минути след това? Да, просто ще си лежите на дивана! Вашата енергия е парализирана – над вас властват картофките. През тази вечер всички други радости ще са забравени. Такъв ефект се постига с помощта на пържени, печени и препълнено блюдо картофки.
Работата се състои в това, че след вечеря мъжете забравят за загрижените си жени. Те мислят, че ако не нахранят мъжа си до засищане, той ще бъде зъл и агресивен. За късо време жененият мъж става с подпухнало от напълняването лице и голям корем. Така той ще си спомня за отминалите дни на своята младост, прелетели като чудно мигновение.
Проблемът е в това, че секса и яденето по сила са удоволствия по равно. Все наслаждения. Но ако сексът не може да замени яденето, то храната го прави с голям успех. Именно така обилното ядене, компенсира вашата сексуална неудовлетвореност. Задоволявайки ситостта си, заглушавате желанието за любов. Богата мазна вечеря задоволява, всичката сила отива за преработването на храната. Някои жени просто попадат в затворен кръг. Пълнеейки, те започват да се стесняват от своите тела, да избягват мъжете. Необходимо е да се адаптираш. В края на краищата жените се вземат в ръце и могат да останат на строга диета, дори да гладуват и бързо отслабват. А как се чувства семейния мъж? В своето ядене, той често е зависим от жената. В кухнята царства тя, опитвайки да задоволи всичко по вкуса му. За съжаление, не всяка жена разбира, че в нейните ръце се намира здравето на мъжа и неговата мъжка сила, както и за цялото семейство. За борбата с преяждането е необходимо да се ограмоти всяка една жена. Тя е длъжна да съумее да задоволява глада на мъжа си без той да пълнее или отслабва в нейните очи.
Пет златни съвета, благодарение на които вие ще възвърнете своето здраве, а заедно с това и мира и спокойствието в къщи:
- Гответе яденето с усмивка! Ако искате вярвайте, ако искате не, но настроението, с което приготвяте яденето, се предава в храната. И ако вие сте зли, защото сте белели картофите и сте ги варили, чакайте скандал на масата. Ако искате да се харесате тогава месете тесто, режете овощки, варете супа с добро и ласкаво настроение, за да доставите радост на този, който храните.
- Веднага се откажете от солта. Няколко дена мъчение и после се свиква. Можете да си вземете калиева сол от аптеката.
- Не употребявайте костен бульон. Нито в една страна на света не варят костите на животните, защото те съдържат вредни животински мазнини.
- Постарайте се по-малко да пържите. Преди всичко гответе на слаб огън под капак в собствения му сок.
- Сега се използват два нови популярни в целия свят метода за приготвяне на храната: а) с растителен сок; б) метод на „антракта”.
Първият: на дъното на съда слагате различни овощия, после основния продукт –риба, месо, а на върха – отново слой овощия. Всичко се вари до кипване и се намалява огъня.После отново се пуска и отново се намаля до степен едва едва да кипи. Когато рибата и месото са готови, се сваля от огъня и се оставя така 20-30 минути, за да укрепне продукта.